Дяволът си дъщери роди.
Не една, не две, а цели три.
Но после това той промени
и себе си с четвърта уреди.
Алчност първата нарече.
Втората Надменност назова.
Име Завист на третата си даде.
Четвъртата красива дъщеря
Любов нарече нейният баща.
Пораснаха големи дъщерите.
И време за женитба им дойде.
И дяволът избра за всяка
в поредност следните мъже.
Алчност на търговеца дари.
Надменност със министър уреди.
На поета Завист даде за жена.
А четвъртата прекрасна дъщеря
пусна свободна да броди по света.
За нейна радост Господ я съзря.
Повика я при себе си и я помоли
да стане негова жена.
Любов, тъй пламенна и дива,
смирено Богу рече:
- Не мога, Господи, аз съм твоя дъщеря.
Tanelia
16 юли 2011 г.
© Мариана Георгиева -Танелия Todos los derechos reservados