* * *

4 feb 2008, 19:36

Poesía

995 0 2

Липсваш ми...

Взирам се в прозореца, толкова е празно, толкова боли...

Няма те, липсваш ми, трябваш ми.

Искам да извикам, а не мога...

Нямам глас от мъка... болка стяга гърлото ми...

Искам да те гушна, да ми кажеш, че всичко е наред...

Гледам луната и си мисля за теб...

Слънцето грее и то за теб.

Няма те!

Имам нужда от теб. От рамото ти... от усмивката ти...

Сега съм толкова сама... Толкова празно е в мен...

Трябваш ми, за да дишам, да мисля, да чувствам.

Трябваш ми, за да живея!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lovegirl (Десислава Никова)

2008-03-13T22:11:57+02:00

Стихотворението е прекрасно.Изпитвала съм тези чувства и знам че всичко което си написала е искрено
natiii (Наташа Басарова)

2008-02-04T20:20:49+02:00

Усмихни се,Маги!Истинската любов ще докосне топлото ти сърце!Поздрави за хубавия стих!