4.02.2008 г., 19:36 ч.

* * * 

  Поезия
1067 0 2
 

Липсваш ми...

Взирам се в прозореца, толкова е празно, толкова боли...

Няма те, липсваш ми, трябваш ми.

Искам да извикам, а не мога...

Нямам глас от мъка... болка стяга гърлото ми...

Искам да те гушна, да ми кажеш, че всичко е наред...

Гледам луната и си мисля за теб...

Слънцето грее и то за теб.

Няма те!

Имам нужда от теб. От рамото ти... от усмивката ти...

Сега съм толкова сама... Толкова празно е в мен...

Трябваш ми, за да дишам, да мисля, да чувствам.

Трябваш ми, за да живея!

© Магдалена Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението е прекрасно.Изпитвала съм тези чувства и знам че всичко което си написала е искрено
  • Усмихни се,Маги!Истинската любов ще докосне топлото ти сърце!Поздрави за хубавия стих!
Предложения
: ??:??