31 mar 2011, 23:05  

Един недовършен край... 

  Poesía » Versos blancos
3800 5 16
Безкрайни пътища ме спъваха,
за да не мога да стигна до теб.
Улиците тихо запустяваха
от безнадеждния ми плач.
Един недовършен край,
но все пак край - неизплакан...
Колко пъти сядах до теб?
Вглеждах се в болката ти.
Там беше горката ти душа,
измъчена, обвита в тишина.
Само светлината оставяше
бледа следа в очите ти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??