31.03.2011 г., 23:05 ч.  

Един недовършен край... 

  Поезия » Бели стихове
3801 5 16
Безкрайни пътища ме спъваха,
за да не мога да стигна до теб.
Улиците тихо запустяваха
от безнадеждния ми плач.
Един недовършен край,
но все пак край - неизплакан...
Колко пъти сядах до теб?
Вглеждах се в болката ти.
Там беше горката ти душа,
измъчена, обвита в тишина.
Само светлината оставяше
бледа следа в очите ти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??