6 oct 2010, 21:22

Единак 

  Poesía
1224 0 11

 

 

Изстрадах те по пълнолуние.

Със вълчи апетит,

настръхнал за обичане,

жадувах страсти.

И виеше до лудост

егото себично.

(Прегризвах спомени

в мечти-капани).

Не търсех път.

Той свърши преди тръгване.

Завързах хаоса от мисли и желания.

Боли. Аз ще преглътна като съмне.

 

Единаците закусват със страдания.

 

 

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??