Изстрадах те по пълнолуние.
Със вълчи апетит,
настръхнал за обичане,
жадувах страсти.
И виеше до лудост
егото себично.
(Прегризвах спомени
в мечти-капани).
Не търсех път.
Той свърши преди тръгване.
Завързах хаоса от мисли и желания.
Боли. Аз ще преглътна като съмне.
Единаците закусват със страдания.
© Найден Найденов Всички права запазени