18 jul 2023, 11:23

Единствено безумие 

  Poesía » De amor, Verso libre
309 1 2

Единствено безумие…

 

Не ще сърцето ми забрави

очите ни, изпълнени с мечти

Всяка една от тях реалност е –

както ти си моята истина.

И звездите са нашите свидетели,

а Луната – нашия олтар.

И лъчите ще окъпят пътя ни,

а слънцето – живота ни.

И като живота ще те пазя,

и като живота ще те обожавам.

И като хляба и водата,

и на земята и на небето,

само в теб ще дишам аз,

и в пустинята и в оазиса

само ти си моят пристан.

Звездите губят светлината си,

слънцето не показва лъчите си,

бездна е между земята и небето,

ако и щом не си тук до мен.

И с всеки миг те обичам повече,

и в спомените, и сега и в мечтите,

във всеки от тях се влюбвам

толкова, че тялото и душата ми горят.

И всяка ласка е в кожата ми,

и всеки ден и нощ – във вените ми.

И всяка прегръдка е безкрай,

а целувките ти одеало от небе.

И в погледа и в сърцето ми

ти си мое единствено безумие.
 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??