Единствено безумие…
Не ще сърцето ми забрави
очите ни, изпълнени с мечти
Всяка една от тях реалност е –
както ти си моята истина.
И звездите са нашите свидетели,
а Луната – нашия олтар.
И лъчите ще окъпят пътя ни,
а слънцето – живота ни.
И като живота ще те пазя,
и като живота ще те обожавам.
И като хляба и водата,
и на земята и на небето,
само в теб ще дишам аз,
и в пустинята и в оазиса
само ти си моят пристан.
Звездите губят светлината си,
слънцето не показва лъчите си,
бездна е между земята и небето,
ако и щом не си тук до мен.
И с всеки миг те обичам повече,
и в спомените, и сега и в мечтите,
във всеки от тях се влюбвам
толкова, че тялото и душата ми горят.
И всяка ласка е в кожата ми,
и всеки ден и нощ – във вените ми.
И всяка прегръдка е безкрай,
а целувките ти одеало от небе.
И в погледа и в сърцето ми
ти си мое единствено безумие.
© Лили Вълчева Всички права запазени