Вън е толкова красиво,

пролет е и нежно намирисва на любов.

Иска ми се да изляза, да усетя този нужен аромат.

Тялото си аз полагам на тревата, 

а мигът във вечност се превръща, 

спомените слагам надълбоко и 

намирам си душата - помъдряла, чиста.

Всичко като чрез магия се забравя,

болката затихва, липсата - и тя, горката, 

за довиждане ми маха.

Теменужки леко кожата ми гъделичкат,

нашепвайки ми тихо -

"Миличка, живей, животът е любов,

ти никога не си самичка"