Единство

29.06.2011 г., 11:24 ч.

Поезия

5.0 / 1

559 0 1

Вън е толкова красиво,
пролет е и нежно намирисва на любов.
Иска ми се да изляза, да усетя този нужен аромат.
Тялото си аз полагам на тревата,
а мигът във вечност се превръща,
спомените слагам надълбоко и
намирам си душата - помъдряла, чиста.
Всичко като чрез магия се забравя,
болката затихва, липсата - и тя, горката,
за довиждане ми маха.
Теменужки леко кожата ми гъделичкат,
нашепвайки ми тихо - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Живот на 360 градуса"
Моят първи приятел

Две чорапчета бели, очи като циганско лято – мойто кученце черно и първият детски приятел... Как бес...
На тръгване

Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...
Миг преди бурята

Миг преди бурята само някак измамно е тихо. После ще лумне бял пламък и скоро няма да стихне... В ог...

Още произведения »