22 mar 2017, 19:53

Една почти обречена любов 

  Poesía » De amor
7559 45 24
Ще те обичам тихо... И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие.
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти, и допирът на пръстите...
Когато тихо спуска се нощта
и този град заспива уморен,
ще питам всяка мъничка звезда
къде си ти, дали мислиш за мен...
И само листите под моите пръсти
и моливът, докосващ ги с тъга,
зловещо тишината ще разкъсват,
за да напомнят колко съм сама... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??