25 sept 2006, 15:38

Една усмивка... 

  Poesía
989 0 8

 

                                                  ***                                                        

 

                                  Една усмивка се пробуди

                                  под лунни ледени лъчи,

                                  съня от себе си прокуди,

                                  потърси нечии очи.

 

                                  Но бе сама и неразбрана

                                  и тръгна сляпо във нощта.

                                  Последва писъка на врана,

                                  която също бе сама…

 

                                  ………………………

 

                                  Усмивката преброди тъмнината,

                                  но никой като нея не откри.

                                  Погледна питащо луната

                                  и в слънчевия изгрев се стопи…

 

 

                                                           8.10.2002г.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??