***
Една усмивка се пробуди
под лунни ледени лъчи,
съня от себе си прокуди,
потърси нечии очи.
Но бе сама и неразбрана
и тръгна сляпо във нощта.
Последва писъка на врана,
която също бе сама…
………………………
Усмивката преброди тъмнината,
но никой като нея не откри.
Погледна питащо луната
и в слънчевия изгрев се стопи…
8.10.2002г.
© Василена Всички права запазени