31 oct 2007, 8:41

Една завинаги загубена мечта 

  Poesía » De amor
1059 0 2
Той тръгна към края на вълнолома,
тя стана - нещо я беше събудило.
Той стигна до края и погледна замислено,
тя спря и се замисли за момент.
Той скочи от последния камък - водата беше студена,
тя си изми лицето - водата беше студена.
Той потъваше все по-дълбоко, но видя ярка светлина,
тя отиде до прозореца и пролетното слънце огря хубавите и очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??