31.10.2007 г., 8:41 ч.

Една завинаги загубена мечта 

  Поезия » Любовна
4.0 / 1
1056 0 2
Той тръгна към края на вълнолома,
тя стана - нещо я беше събудило.
Той стигна до края и погледна замислено,
тя спря и се замисли за момент.
Той скочи от последния камък - водата беше студена,
тя си изми лицето - водата беше студена.
Той потъваше все по-дълбоко, но видя ярка светлина,
тя отиде до прозореца и пролетното слънце огря хубавите и очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Всички права запазени

Предложения
  • Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...
  • Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...
  • Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...

Още произведения »