Кажи, сърце, защо си натъжено,

и що тъй бавно биеш, а не спря,

дали защото ти е гадно и студено, 

или е жестока твоята съдба.

Кажи, сърце, защо не проговаряш,

и що ти толкова болезнено мълчиш,

нима от болката във тялото изгаряш,

и още малко вечно ще заспиш.

Кажи ми само кой ли те отрови,

кажи направо кой те нарани,

и кой ти сложи тежките окови,

да страдаш само в болка и сълзи.

Кажи ми само що ли си сломено,

хората ли лошо ти наклаждат,

не бой се, стига, тъй е отредено, 

едни умират, а други се раждат.