Кажи, сърце, защо си натъжено,
и що тъй бавно биеш, а не спря,
дали защото ти е гадно и студено,
или е жестока твоята съдба.
Кажи, сърце, защо не проговаряш,
и що ти толкова болезнено мълчиш,
нима от болката във тялото изгаряш,
и още малко вечно ще заспиш.
Кажи ми само кой ли те отрови,
кажи направо кой те нарани,
и кой ти сложи тежките окови,
да страдаш само в болка и сълзи.
Кажи ми само що ли си сломено,
хората ли лошо ти наклаждат,
не бой се, стига, тъй е отредено,
едни умират, а други се раждат.
© Иван Бодуров Всички права запазени