24 jul 2010, 17:36

Едно 

  Poesía » Filosófica
564 0 2

Пред Твоята Вечност аз падам

и с преклонение свеждам чело.

Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам

и дъхът ми търси Твоето Око.

Към Безсмъртието Ти велико

съществото ми смело потегля

на смъртта и живота във вечното колело.

Във Светлината Ти златна

и в Любовта Ти

стопявам се аз и изчезвам.

И ставаме с Тебе ЕДНО!

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някой ден всички ще станем едно,поздрави!
  • Бог е Любов, а любовта е Бог.Човекът ,който се стреми към божественото, го търси и открива в природата, в любимия, в полета и песента на птиците, в сълзата на детето, в ласката на вятъра и шепота на листата...
    Стига сетивата да му са будни като твоите.
Propuestas
: ??:??