За веч едно листенце там ще се отрони,
ще падне във дълбоката тъга,
то цвят било е някога тогава,
когато нямало е вечната тъга..
Краят му дошъл е вече, то потъва
нейде в самота, обляно в кръв,
потъващо в пръстта.
Смъртта го зове, отведе го във своите
покои и никога не ще го върне Тя,
заключи и спомена на Вечността
да го пази зад високите си порти,
за да види колко коварна е Смъртта. ...