Телата пулсират в нежна симфония, луната следи отсреща,
в стаята нека дойде нощта и в прегръдка гореща,
да напиша от обич слова, за теб копнея!
Луната удря нашите тела и достигам жарък епогея!...
Трепваме от вълнение, като пустинни диаманти през деня,
викове се реят по висината, сърцата се преплитат в топлина,
два елемента се поклащат и сливат в едно,
ехо се носи надалече, сияем двама в неон.
Да изпълним нашия извор, сърца ни туптят,
със честотата на силния ритъм в порив крещят.
Ти ще бъдеш меката ливада, която ще предпочета,
любовницата в моите прегръдки, която ще отведа!... ...