Едно сърце
Студената ми кожа те вбесява,
но няма връщане на заден план,
кръгът около живота се стеснява
и всеки си остава сам и неразбран…
Мълчат очите ни - било е минало,
горчивите разломки бавно се топят,
стърчи в гърдите думата „отминало”
и трудни глътки с мъка се хабят…
И думите се губят в нищото -
наречени слова за мъртъв свят,
намачкваме съня и спомена във кишата,
а нашите мечти сподавено кървят…
Откъсваш скъпия подарък от врата си,
разтваряш мъчно моята ръка…
и после даваш власт на гордостта си
да свърши туй, което любовта ти не посмя.
* * *
Стоя сама във сенките на вятъра,
в ръката ми тупти едно сърце…
Отнето, искащо, жадуващо за „някога”:
за туй, което гордостта ти му отне!
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви Борис и Ивон!
-
Прекрасно е, Мони!!!
-
Мими имам и други произведения с приповдигнат тон. Просто понякога се случва така , че човешките чувства ме вдъхновяват, особено тези свързани с трудни решения и загуба... В случая ме разчувства филм, друг път са лични преживявания.. .винаги е различно... но не мога да кажа на ума си да измисля нещата, които на мен ми харесват... всичко си идва просто ей така, без нагласа... може да съм много щастлива, а да пиша много тъжни неща, както е сега, а може и обратното...
-
Тъгата ражда красиви стихове.Но не е ли по-важно да ти е леко на душата?Понякога е нужна нагласа,но не е невъзможно.Харесвам нещата ти,пишеш чувствено,но ...мини и на другия полюс.Просто съвет.Поздрав,Мони!
-
Благодаря ти ,жарава!
Белла, не само ти я мразиш... а колко пъти страдаме заради нея...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
