4.07.2010 г., 17:04 ч.

Едно сърце 

  Поезия » Любовна
647 0 5

Студената ми кожа те вбесява,

но няма връщане на заден план,

кръгът около живота се стеснява

и всеки си остава сам и неразбран…

 

Мълчат очите ни - било е минало,

горчивите разломки бавно се топят,

стърчи в гърдите думата „отминало”

и трудни глътки с мъка се хабят…

 

И думите се губят в нищото -

наречени слова за мъртъв свят,

намачкваме съня и спомена във кишата,

а нашите мечти сподавено кървят…

 

Откъсваш скъпия подарък от врата си,

разтваряш мъчно моята ръка…

и после даваш власт на гордостта си

да свърши туй, което любовта ти не посмя.

* * *

 

Стоя сама във сенките на вятъра,

в ръката ми тупти едно сърце…

Отнето, искащо, жадуващо за „някога”:

за туй, което гордостта ти му отне!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Борис и Ивон!
  • Прекрасно е, Мони!!!
  • Мими имам и други произведения с приповдигнат тон. Просто понякога се случва така , че човешките чувства ме вдъхновяват, особено тези свързани с трудни решения и загуба... В случая ме разчувства филм, друг път са лични преживявания.. .винаги е различно... но не мога да кажа на ума си да измисля нещата, които на мен ми харесват... всичко си идва просто ей така, без нагласа... може да съм много щастлива, а да пиша много тъжни неща, както е сега, а може и обратното...
  • Тъгата ражда красиви стихове.Но не е ли по-важно да ти е леко на душата?Понякога е нужна нагласа,но не е невъзможно.Харесвам нещата ти,пишеш чувствено,но ...мини и на другия полюс.Просто съвет.Поздрав,Мони!
  • Благодаря ти ,жарава!

    Белла, не само ти я мразиш... а колко пъти страдаме заради нея...
Предложения
: ??:??