katkatkat & icohim

Спомените бяха решетки в моя затвор.

Сега за наказание те оковавам.

Нямам никакви сантименти...

Спомените сега са проклети и позор

надвисва над онази представа,

в която бяха красиви всички моменти.

Красотата на спомена толкова е илюзорна,

че се преплита със жупел,

няма никаква прошка и милост!

Красотата на спомена - толкова спорна,

че погрешно бях стъпил

и в обич нещастна потънах в безсилие.

Признаваш своята слабост?!

Аз не криех, че ревнувам и вятъра.

Аз ли те обичах, ти ли ме обичаш...

Признавам сега друга реалност.

В изгрев и залез тебе съм чакала...

Днес на затвор ти се обричаш.

В какъв затвор ти ме изпрати!?

Нима не искаш да видиш реалната истина-

душата ми днес е волна, свободна,

а твоята сила вече се клати-

сила, заключена в любов непостигната,

в сърце удавено в рана прободна!...

Рани няма и душа, в която те да болят.

Отречени са. Разпиля се прахът

и ревността ми към вятъра заедно с него.

Сълзи няма, а свободата не е в плът.

Обречени са да бъдат заключени

в безкрая и хаоса на моето его.

Его и Ид непрестанно във тебе се борят,
във късчета малки от хаос и ревност,

пропити в горчивите думи!

И кажи, във твоята слабост, какво аз да сторя,

за разбия твоята, моя надменност,

вибрираща в сребърни струни!?

Моята слабост е, че не мога

в смисли лъжливи да вярвам и бягам.

Аз те преминах, ще преминеш мене и ти.

И нищо не питай, защото...

Нови решетки се вдигат и трябва

доживот все някого да виниш...