Ех...

12 mar 2022, 12:24

Poesía » Otra

218 1 1

Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.

Ех, само за миг да забравя дори,
по-кратък от лятото синьо,
пожарът що целият свят изгори...
В един миг, а сякаш година.

Ех, само да скрия там чудо добро,
под ланшната шума и въ̀рше...
А после – нишанът, под ляво ребро,
плът мъртва, а дух – непрекършен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-13T10:49:16+02:00

За тази цел си имам метла.