Patrizzia (Надежда Ангелова)
2274 18231
12.03.2022 г., 12:24 ч.

Ех... 

  Поезия » Друга
251 1 1

 Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.

Ех, само за миг да забравя дори,
по-кратък от лятото синьо,
пожарът що целият свят изгори...
В един миг, а сякаш година.

Ех, само да скрия там чудо добро,
под ланшната шума и въ̀рше...
А после – нишанът, под ляво ребро,
плът мъртва, а дух – непрекършен.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??