Ех любов, майко на раздора...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов.
Ех, любов... И същина и нежност.
Ти птицо без крила!?
Залъгваш, всекиго да полети
в безкрая... Но всъщност
в пропаст тъмна пускаш го
да полети. И за какво ли?
А може би защото искаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse