Започвам деня си с теб,

обикалящ дебрите на моето съзнание.

След това се материализираш и сякаш си пред мен,

а под ръката ти едвам стърчи едно признание.

Но не говориш, само наблюдаваш.

Даже и не спориш. С присъствието си ме влудяваш.

И си тук до мен, когато се оправям.

Когато готвя или чистя,

дори когато от бюрото си часове наред не ставам.

Тук си, когато карам, когато се гримирам.

Тук си, когато изляза, дори когато се прибирам.

А вечер лягаш си до мен

и щом заспя дори в съня ми идваш да ме проверяваш.

Докато не настъпи следващият ден,

в който този омагьосан кръг (за пореден път) се повтаря.