30.11.2024 г., 19:48 ч.

Ежедневие 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
64 0 0

Започвам деня си с теб,

обикалящ дебрите на моето съзнание.

След това се материализираш и сякаш си пред мен,

а под ръката ти едвам стърчи едно признание.

Но не говориш, само наблюдаваш.

Даже и не спориш. С присъствието си ме влудяваш.

И си тук до мен, когато се оправям.

Когато готвя или чистя,

дори когато от бюрото си часове наред не ставам.

Тук си, когато карам, когато се гримирам.

Тук си, когато изляза, дори когато се прибирам.

А вечер лягаш си до мен

и щом заспя дори в съня ми идваш да ме проверяваш.

Докато не настъпи следващият ден,

в който този омагьосан кръг (за пореден път) се повтаря.

© Станислава Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...
  • И понеже не зная дали съм оттук, още в тъмните вечери стихове пиша. Дъждовете прииждат студени от юг...
  • Най-незабравимото време - то остава, моя тъжна любов! Надделяло над стремглавото бреме, в магнита на...

Още произведения »