Скърцат мечтите, скъсяват се дните.
Лятото бърза да хлопне вратата.
Глупава болка премигва в очите.
Смръщвам носа и си връзвам косата.
Скривам си няколко сребърни нишки.
Слушам прогнозата. Вземам чадъра.
Глътвам последната нощна въздишка.
Сутрешен вестник със вчерашно „бъра”.
Бързо го свивам – ненужен товар.
Някакви хора – тъй много говорят.
Аз пък мълча си – по навика стар.
Думи без смисъл, какво ще се ровя. ...