Anita765 (Ани Монева)
296 11769
22.03.2017 г., 23:45 ч.

Ежедневие 

  Поезия
493 1 7

Скърцат мечтите, скъсяват се дните. 
Лятото бърза да хлопне вратата. 
Глупава болка премигва в очите. 
Смръщвам носа и си връзвам косата. 
Скривам си няколко сребърни нишки. 
Слушам прогнозата. Вземам чадъра. 
Глътвам последната нощна въздишка. 
Сутрешен вестник със вчерашно „бъра”. 
Бързо го свивам – ненужен товар. 
Някакви хора – тъй много говорят. 
Аз пък мълча си – по навика стар. 
Думи без смисъл, какво ще се ровя. 
Гмурвам се в дневната си рутина. 
Тръгва потокът. Опъва ми нервите. 
Нямам минутка къде да се спра. 
В края наистина пускам резервите. 
(Кой ли ме чува, когато крещя.)
Грабвам умората, слизам по стълбите. 
Вънка разбирам, че мога да дишам. 
Гледам – отсреща са кацнали гълъби, 
облаци стихове в синьото пишат. 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??