TheRebel (Тихомир Тодоров)
8 16
30 jun 2020, 8:00

'Еко-логично' 

  Poesía » Filosófica, Civil, Otra
887 1 5

 

Моренце, ти моя принудена блудница,

Протягаш ръка през мъгли от катран,

с одрано лице, запокитено в  купчина

от вехнещи органи в стъклен буркан.

 

А някой пак снима горящи елени,

рогата, изтръгнати - скъсани страници -

бижу за душите, от смог почернели,

закача ги там - в булимичните замъци.

 

Термити с чене от себична апатия,

изгризаха всичко що имаше стойност -

да вдигнат стени на бетонна психиатрия,

стоманена риза на земната волност.

 

Туй нявга що бе дробовете ни бели,

задави се с клетви за блясък и лукс;

и тумор разкъсва гори без предели,

гърдите им хрипат с прощалният пулс.

 

А ние извръщаме бавно глава

и казано честно - "през т'ва ни е".

Говорим си тихо за край на света,

но не и начало на светло съзнание...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Тихомир Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Промяната винаги започва от нас. Приветствам с две ръце подобни идеи и аплодирам Вашите! Нека заедно...до критичната маса!
  • Благодаря, Bella! При мен вярата в човешките същества e факт. Доста пътувам по света и срещам много невероятни млади хора с които задружно градим едно по-различно бъдеще. Не ни е лесно, но ще дойде ден, в който ще видим промяната, която сега едва набира скорост. Бъдещето е променлива величина и зависи от настоящето. Нека заедно градим едно по-красиво настояще... всеки "малък и незначителен" акт е от значение... Една найлонова торбичка по-малко, една разходка в парка с велосипед, вместо отиване до Мола с автомобил... една покупка от местен фермерски пазар, а не от Кауфланд. И още хиляди "дреболийки". Някои държави вече дават сериозен пример в тази насока, също и в нашата започва постепенна промяна. Нищо не е станало, докато не стане
  • Има един филм - "Идиокрация"...Отдавна сме пристигнали в бъдещето, в което поколенията ще ни съдят. Толкова истина и болка има в този стих!
  • Благодаря, Красимира и Мариана! Понякога имам много да кажа по темата, други пъти просто не знам какво да кажа. Едно ми е ясно, че всеки може да допринесе по малко за опазването на прекрасната ни планета... и ако всеки посади по едно зрънце, току виж нещата се оправили
  • Колко е трудно да се опази природата..
Propuestas
: ??:??