30.06.2020 г., 8:00 ч.

'Еко-логично' 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
993 1 5
Моренце, ти моя принудена блудница,
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени,
рогата, изтръгнати - скъсани страници -
бижу за душите, от смог почернели,
закача ги там - в булимичните замъци.
Термити с чене от себична апатия,
изгризаха всичко що имаше стойност -
да вдигнат стени на бетонна психиатрия,
стоманена риза на земната волност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??