20 ago 2024, 10:14

Екзит 

  Poesía
228 0 3

 

Нечакано дойде и този миг.
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.

 

Жадувах вчера земни суетнѝ.
Било е навик, зрителна измама.
Тръгни си време, бавно си тръгни.
Не ми е нужна услужлива памет.

 

Законът Божи всякъде важи.
Подлъга ме светът. Загубих честно.
Оставям светлината да лежи
на горната земя. Летя отвесно.

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??