Нечакано дойде и този миг.
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ.
Било е навик, зрителна измама.
Тръгни си време, бавно си тръгни.
Не ми е нужна услужлива памет.
Законът Божи всякъде важи.
Подлъга ме светът. Загубих честно.
Оставям светлината да лежи
на горната земя. Летя отвесно.