18 jul 2008, 13:57

Ела 

  Poesía » De amor
843 0 1

                                                  ЕЛА

  Не, не си отивай, остани, нощта  студена e и толкова самотна.

  Ела до мен и тихичко ме прегърни, с целувка искам да ме стоплиш.

  Ела и прошепни ми нещо нежно, душата ми което да вълнува.

  Ела, не стой навън във виелицата снежна, седни до мен и не се срамувай.

  Ела, аз знам, че всичко свърши и знаеш ти, че рана в мен оставяш.

  Ела, аз знам, че за последно така жестоко ти ме нараняваш.

  Ела до мен и прошепни ми, че страшно много съжаляваш, 

вдигни глава и погледни ме... кажи ми, че сама ще ме оставиш. 

Но знай, че аз  сама ще мога да се справя и с времето ще те забравя.

Ще отлетят набързо спомените тежки и ще забравя аз за всички твои грешки.

И снимките ти  няма да запазя, всичко твое в миналото ще погазя.

Ще бъда силна и ще те забравя, поне с това ще мога да се справя.

© Гери Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??