ЕЛА
Не, не си отивай, остани, нощта студена e и толкова самотна.
Ела до мен и тихичко ме прегърни, с целувка искам да ме стоплиш.
Ела и прошепни ми нещо нежно, душата ми което да вълнува.
Ела, не стой навън във виелицата снежна, седни до мен и не се срамувай.
Ела, аз знам, че всичко свърши и знаеш ти, че рана в мен оставяш.
Ела, аз знам, че за последно така жестоко ти ме нараняваш.
Ела до мен и прошепни ми, че страшно много съжаляваш,
вдигни глава и погледни ме... кажи ми, че сама ще ме оставиш.
Но знай, че аз сама ще мога да се справя и с времето ще те забравя.
Ще отлетят набързо спомените тежки и ще забравя аз за всички твои грешки.
И снимките ти няма да запазя, всичко твое в миналото ще погазя.
Ще бъда силна и ще те забравя, поне с това ще мога да се справя.
© Гери Димитрова Всички права запазени
Хареса ми!
ПОЩА!