Нощта изпъна сънно тяло
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота,
стича се като видение,
държи ме будна вечерта
сякаш съм на бдение.
Чувам стъпките на вятъра
спрял до пътната врата,
от очакване изтръпнала
сякаш чувам ти гласа! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse