Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
22 ene 2020, 9:40  

Еос 

  Poesía » Del paisaje
373 4 9

Косите ти мъгла са, моя ласкава богиньо,
ръцете ти - крила на сини птици.
Небето пие жадно от малиновото вино,
на устните ти. И гасиш звездици.

Красива си. И месецът засрамено се крие.
На рамото ти плаче облак ален.
Света широк пребродил, за да те открие,
измръзнал вятър зъзне непогален.

В очите ти тревисто нежни буди се Земята,
от паяжинки златни - Слънце ясно.
Дори за миг, поръбен с цветовете на дъгата,
Сияеш Еос. Всичко е прекрасно...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??