Patrizzia (Надежда Ангелова)
2241 18459
22.01.2020 г., 9:40 ч.  

Еос 

  Поезия » Пейзажна
372 4 9

Косите ти мъгла са, моя ласкава богиньо,
ръцете ти - крила на сини птици.
Небето пие жадно от малиновото вино,
на устните ти. И гасиш звездици.

Красива си. И месецът засрамено се крие.
На рамото ти плаче облак ален.
Света широк пребродил, за да те открие,
измръзнал вятър зъзне непогален.

В очите ти тревисто нежни буди се Земята,
от паяжинки златни - Слънце ясно.
Дори за миг, поръбен с цветовете на дъгата,
Сияеш Еос. Всичко е прекрасно...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??