Човекът, който ще те докосва, няма име,
за това ти ще определиш как да се казва.
Ще изяде теб цялата, но бавно.
Ще започне от устните ти,
няма да е толкова груб, колкото очакваш,
но ще усещаш силата му.
Той ще притисне с ръка двете ти ръце над главата
и ще продължава да яде от плътта на устните ти.
Ще усеща дъха ти,
а ти ще се съпротивляваш, но само за момент,
точно когато усетиш, че желанието взема превес над мисълта.
Ще насочиш вниманието си към очите на човека,
които ще са широко затворени,
а в тъмнината ще проблясват само зъбите му
от широката усмивка, която е на муцуната му в твоя чест.
Ще продължи да яде от теб с всяка отминаваща минута,
слизайки надолу по шията ти,
ще долавяш дъха му, все по-топъл от преди.
Ще те придърпа към себе си,
за да усети как трепериш в ръцете му
безмилостно и безпомощно.
Ти се предаваш на силната му нежност,
вече не искаш да се съпротивляваш,
а и да искаш не би могла,
защото ръцете му
са притиснали тялото ти към стената
и не ти позволяват да мръднеш и сантиметър.
Защото искаш той да те контролира,
изпитваш желание да се чувстваш слаба в ръцете му,
искаш да те закриля,
докато изяжда всяка част от тялото ти.
Не усещаш кога, но човекът
отмества едната си ръка
и тръгва с нокти към началото на гръдния ти кош.
Потръпваш при мисълта, че може да ти навреди,
но не правиш никакви опити, за да го спреш,
защото всичко в теб крещи за болезнените му целувки.
Колкото по-болезнени са те,
толкова е по-сладък грехът ти с него.
Всичко в теб крещи за нежността в човека,
усещаш, че силата му е по-голяма от твоята
и те е страх от съпротивлението.
Няма смисъл, няма да те нарани,
ще отхапва части от тялото ти.
За сладките хапки от кожата ти
ще плаща с душата си пред Дявола.
Усетила веднъж дъха му по кожата на шията си,
ти ще се отдадеш напълно.
Вече си защитена от всичко,
само човекът може да убие теб
и да отнеме душата ти.
Безмълвно роптаеш
срещу болезнените му отхапвания,
но си изгубила желание
да се бориш срещу това препятствие.
Желаеш да загубиш тази битка,
отдавайки се нещо толкова непознато,
колкото и привлекателно.
Усещаш душата му по целувките
и сърцето по звуците, които издава.

Човекът току-що докосна гърдите ти,
а ти дори не усети,
защото си пленена от целувките му,
искаш да не спира,
но болката, която ти донася, те кара да полудяваш.
Той иска да те нарани,
ти искаш да те нарани,
иска да те вижда как се мъчиш,
ти искаш той да те измъчва.
Ти си всичко, което той някога е искал.
А сега те наказва с докосването си и целувките,
които откъсват по част от теб за него,
отнемат от мислите ти и ги правят негови господари,
всъщност той не управлява теб, нито себе си,
твоите мисли карат неговите действия да се случват.
„Искаш ли да продължа?” – пита на ум.
А твоите мисли му нашепват: ”Не спирай”

Ако е сън,
искаш ли да се събудиш?
Ако е мечта,
искаш ли да я изживееш?
Ако е страх,
ще се страхуваш ли с човека, който те целува?

Тотално потъваш под неговата власт.
Няма какво да спре желанието ти.
Нито какво да подреди разпилените ти мисли.
Мисълта е насочена само към едно.
Копнееш за целувките, които болят.
Нежността понякога боли,
не мислиш ли?

Сълзите ти капят по бузите.
Искаш още, но те е страх.
Смутена си в ъгъла,
а човекът не спира да отхапва парчета от теб.
Топи леда в сърцето си
с топлината на твоята плът.
Летят парчета, оцапани в тъжни мисли,
а ти искаш времето да спре
точно в този момент.
По-силно от всякога.
Искаш да имаш една машина на времето,
но паметта ти ще е по-услужлива.
Ще запомниш всичко от тази нощ.
От този момент.
Ще запомниш болезнените целувки
и нежното, макар и парещо, докосване.

Грубоватите ми ръце няма да те впечетлят.
Ти ще ги искаш само за себе си
до края на вечността,
а след края й ще искаш още и още.
До края на вечността... още от човека вътре в мен...