Heaven_in_Hell (Кирил Димитров)

Heaven_in_Hell

9 el resultado

Чудовищно признание

Heaven_in_Hell

Poesía » De amor

Аз - онзи същият
Излизащ от филмовите ленти
И най-обичаният
И най-мразеният
Аз - който обича само теб ...

2008-06-17T13:11:30+03:00 747 5

Еротика

Heaven_in_Hell

Poesía » De amor

Човекът, който ще те докосва, няма име,
за това ти ще определиш как да се казва.
Ще изяде теб цялата, но бавно.
Ще започне от устните ти,
няма да е толкова груб, колкото очакваш, ...

2008-01-20T14:50:32+02:00 1344 1

Без пример

Heaven_in_Hell

Poesía » De amor

Защото Аз,
защото Ти,
Защото Ние ще сме две загубени души,
(но заедно)
намерени един от друг ...

2008-01-13T23:59:54+02:00 702 1

Покажи ми любовта

Heaven_in_Hell

Poesía » De amor

Някой би ли ми посочил любовта?
В предмета, който докосвам с ръце
В целувката топла и нежна
В чувствата на моето сърце
Всяка сутрин ...

2008-01-10T17:49:12+02:00 989 6

Посветено на Милена

Heaven_in_Hell

Poesía » De amor

Когато
за пръв път
видях очите ти,
сякаш
дъхът ми ...

2008-01-08T09:42:24+02:00 1123 3

Тъжна романтика

Heaven_in_Hell

Poesía » De amor

Знаеш ли,
че когато се опитах да ти разкажа
за болката си,
ти спря сълзите ми
с една усмивка. ...

2008-01-07T16:13:04+02:00 1321 17

* * *

Heaven_in_Hell

Prosa

Пътуваше из времето и пространството в търсене на подходящи случки с подходящи хора. Обикаляше съзнанията на много, но винаги си отиваше разочарован. Търсеше и чакаше един ден да намери идеалното съзнание, където да разгърне своя лагер и да установи базата си. Обикаляше като скитник без подслон и де ...

2007-01-08T00:50:31+02:00 1089 2

Зората

Heaven_in_Hell

Prosa

Запознанство, имащо за цел нищо друго освен безгранична приятелска обич. Той не можеше да й предложи нищо друго, не можеше дори да се откаже от миналото си и да започне ново начало. Защо го направи тогава? Нима искаше да нарани себе си и нея? Нима можеше да причинява болка? Защо се бе случило така?
...

2007-01-08T00:42:37+02:00 1213 2

Град на греха

Heaven_in_Hell

Prosa

Вървеше по пътя на забравата. Път, осеян с гняв, болка и тъга. Път, попил болката на хиляди пътници. Път, заобиколен от кърваво червена трева. Земят бе попила кръвта на предците и се бе напоила с грях.
Пътя водеше до греховния град.
Град на греха.
Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и то ...

2007-01-08T00:37:30+02:00 1356 3

Propuestas