Есен

Ето, есента дойде

и бурният й вятър понесе всичко,

любов и щастие, болка и сълзи -

всичко с листата сухи се смеси.

От щастие плача,

от любовта май ме боли.

Смесиха се нощи със дни -

нощи, озарени от лъчи,

денем мракът всичко във себе си скри.

Есенен вятър, есенен дъжд

и всичко красиво - опръскано в кал.

Даже съдбите, даже мечтите

този вятър някакси смеси.

Всичко черно е бяло,

всичко бяло - потънало в кал.

Есента май всичко обърка -

даже наш`те души, даже наш`те съдби.

Есента май всичко оплеска със кал

и нищо чисто не пощади.