Есен
Ето, есента дойде
и бурният й вятър понесе всичко,
любов и щастие, болка и сълзи -
всичко с листата сухи се смеси.
От щастие плача,
от любовта май ме боли.
Смесиха се нощи със дни -
нощи, озарени от лъчи,
денем мракът всичко във себе си скри.
Есенен вятър, есенен дъжд
и всичко красиво - опръскано в кал.
Даже съдбите, даже мечтите
този вятър някакси смеси.
Всичко черно е бяло,
всичко бяло - потънало в кал.
Есента май всичко обърка -
даже наш`те души, даже наш`те съдби.
Есента май всичко оплеска със кал
и нищо чисто не пощади.
© Даниела Всички права запазени