Бързо облаците заминават,

тихо жълтите листа си падат,

слънцето във локви се оглежда

и сякаш търси някаква надежда,

че пак със сила ще блести,

ще гледа птичите игри,

сутрин, росата ще целува,

със реки и ручей ще палува.

Но тъмен облак лицето му закри,

ситен дъжд започна да ръми,

всяка животинка нейде се покри,

защото бързо, бързо се стъмни.

Вятъра в гората тъжна песен си засвири,

тънък пушек се изви из малките комини

и сякаш всичко живо осъзна,

че дошла е ЕСЕНТА…