30 oct 2004, 15:15

ЕСЕН 

  Poesía
1325 0 0
Есен,златокоса моя.
Наляла зърно в грозде сладко.
Пайжина със полъх посребрява,
дъхът ти топъл и ухаен.
И носи се във въздухът,
мириса на свежест във смъртта ти.
Красива си!
Не мога да ти се наситя!
Така студени,утрините ти,
ме щипят по очите,
а вечерите ти искрят,
на залеза през изгорялата ти шума. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??