Есен в Синеморец

26 nov 2011, 0:24

Poesía

424 0 3

Тази есен,

подобно две чайки,

свенливо изчакали

да си тръгнат пазачите на шезлонгите,

бавно крачим

между кръговете чадъри

в ситен пясък

със сандали в ръка

водораслови.

И, приседнали на брега,

съжаляваме, че за пръв път водата

е толкова ласкава,

и примамваща,

като плътна утроба.

Лятото ни
позакъсняло е.

Тази есен...
А не знаем дали ще дочакаме другата.

Би се върнал със мен тук, нали?

За черупките

и за супата,

и за пържените картофки,

заради голите курортистки...

Не. По-скоро заради тишината

и за онова лекичко стискане

на ръката ми,

когато вървим край морето

по пясъка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.