Dendu89 (Деница Гарелова)
732 9790
29 sept 2022, 21:38

Есенно 

  Poesía
1070 9 12

Ти много пъти беше зов за лято, 

обаче, по природа, аз съм есен.

Дъждът полепва бързо по листата

и пътят става тягостен и тесен.

От мен до теб са няколко въздишки –

повърхностни, но истински потребни.

Коя съм аз?… Едно голямо нищо.

Една огромна празнота във тебе.

Понеже топлината ти ме плаши,

превръщам се в дъждовно хладни срички.

И в моя стих е есен – само наша.

И тази есен тук е край на всичко.

Сезоните менят се. Ние – също.

Ти, мое слънце, гаснеш под пороя.

Не ме прегръщай.
Не, не ме прегръщай.

Защото аз не мога да съм твоя.

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??