Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
29.09.2022 г., 21:38 ч.

Есенно 

  Поезия
1000 9 12

Ти много пъти беше зов за лято, 

обаче, по природа, аз съм есен.

Дъждът полепва бързо по листата

и пътят става тягостен и тесен.

От мен до теб са няколко въздишки –

повърхностни, но истински потребни.

Коя съм аз?… Едно голямо нищо.

Една огромна празнота във тебе.

Понеже топлината ти ме плаши,

превръщам се в дъждовно хладни срички.

И в моя стих е есен – само наша.

И тази есен тук е край на всичко.

Сезоните менят се. Ние – също.

Ти, мое слънце, гаснеш под пороя.

Не ме прегръщай.
Не, не ме прегръщай.

Защото аз не мога да съм твоя.

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??