Сребристи примки и блестящи нишки,
мъгли от горест, отлетели птици,
очи премрежени, тъги, въздишки
надраскан блок, осиротели скици.
Навред светът от разгневени хора
вини за всички грехове онези,
които вместо да разпалват спора
безмълвно тръгват и навън излезли
дълбоко вдъхват аромат на рози,
цъфтящи в пурпурно-копринен бархет,
откриват мъдрост в злободневна проза,
животът чудо че е страстно вярват. ...